Ти татко, който искаше винаги да съм първа !

       Споменахме те снощи на Коледа, и теб, и мама ! Знам, че смъртта е част от живота, че няма връщане от ТАМ, че понякога е занимание – самотно…..  
    Помня как ме държеше за ръка, как държеше четката и ми показваше какво е светлосянка и как преливат се дъгите ? Беше хубаво и мило !
        А за нотите ? Как всяка нота , носи свойто име и как ми даваше кураж да композирам !

    Как тичахме по козите пътеки, как в лодката ни вятър вееше косите, как радостта обвземаше ни изведнъж, когато риба хванехме……..как беряхме билки рано сутрин, в денят, в който съм се пръкнала. И още правя го.
     А помниш ли, когато хвана те коварната ти болест, как всичко, целият ти свят от спомени се беше изпарил ? И въпреки това, ме милваше ……

   Ти беше зареден със спомени – държави, континенти, и концерти, аплаузи и снимки…….и мен, и мама, и сестра ми

       Аз знам, уверена съм даже, че „горе” с мама сте щастливи и все ще се обичате.

       Нас, мили татко, не ни мисли, ние сме добре, и внуците ти - също, генът….той работи ….

        Само гдето ……….не мога да пипна ръцете ти и да те прегърна !

      Онези ръце…..които дадоха ми всичко ! Ти, който показа ми, че всичко в този свят е красота. Обичам те, и все ще те обичам!!!