Властта е като едно приключение за мнозина. Както приключението е вълнуващо, така и властта е вълнуваща. Веднъж докоснали се до нея, трудно можеш да се отдалечиш. Тя е като опиат, като кана с едно ароматно и скъпо вино. Издига те нагоре, дава ти летене, но ако прекалиш с нея, те завличат в пропастта. Но поне само теб. Но ако имаш властта над цяла една нация? Заслепен от властта, може да повлечеш една цяла държава и да доведеш цели общности до саморазрушение.

Властта може да не е само религиозна, политическа, идеологическа или междуличностна.

Има още много форми за властта и различни начини на нейното упражняване. Лошото е обаче, ако се превърне в абсолютизъм. Ще кажете, че той-абсолютизмът е преобладавал от 16 до 18 век! Един модел на силно централизирано държавно управление, при което владетелят упражнявал неограничената върховна власт, без ефективен контрол от страна на представителната институция. Бюрократичен апарат, постоянна армия и полиция. Уж сега владетели – няма. Феодали – също!

Дали пък колелото на историята не се върти по-бързо отколкото трябва?

Дали властта е опиат? Да, и то какъв? От най-тежкоопияняващите. Не става въпрос за типа власт, или за тези които я упражняват. А как се упражнява тази власт?!? Започвайки да упражняваш  властта, винаги се стремиш да е правилна. Само че никога не успява да стигне  „правилно” до всички и се разминава с нечии представи. Нито е черна, нито е бяла. Като една палитра е, но не може да достигне до истинските цветове. Мътна, тайна и задкулисна. Все нещо не й стига.  

Дори и да си най-добрият водач, винаги си заобиколен от хора, на които си се доверил да служат на теб и на това, за което си избран. Първата стъпка, която си направил е доверието в тях. Ами ако те не осъзнават дадената им отговорност и са опиянени от онази чаша ароматно вино? Какво става с властта?

Властта много трудно се печели. Лесно се губи, но и трудно се задържа. Доверието! Доверието! Най-трудното е да властваш над народ, защото трябва да спечелиш доверието му. Една грешна стъпка и политаш надолу. Едно затваряне във властта, летиш…само че в пропастта. Там стълби – няма. Падаш завинаги!!!

Малките дечица имат нужда от грижи на своите родители, нали? Възрастните ни родители имат нужда от грижата на децата си, нали? Така е и с властта. Тя трябва да е грижовна. Не проявява ли грижа, тя е безполезна. Мисли ли само за себе си, тя е ненужна никому. Използва ли нечестни средства, за да запази властта си - тя придобива онзи вид на опиатите и виното, в който замъгляването е пълно. 

Няма „фили”, нито „фоби”, „анти”, или „про”...това са само прийоми на властта и никога в полза на обществото…защото го разделя.

За демокрацията ли? Има ли я, няма ли я? Какво трябва да се случи, за да дойде тъй жадуваната демокрация? Не тази представителната, която се приравнява с представително управление, основано на избори на политически елити, които управляват от името на гражданите. Това е грешната демокрация, независимо, че е с 200 годишна история, днес експортирана по света и промотирана като единствената възможна алтернатива на откритата диктатура.

Виждаме, какъв е резултатът от представителната демокрация. Терор и пак терор. Гърми се и се убива, безогледно и неизбирателно. Объркани ценности и намеса във възгледи….

Вместо да се стремим да сменяме политиците и партиите на власт, защо не опитаме да сменим самата система? Докато представителната демокрация потъва в кризи, имаме нужда да се върнем към автентичното значение на демокрацията като власт на хората. Време е да си представим как истинската демокрация изглежда и да създадем институции и механизми, които да бъдат градивни елементи за наистина демократично общество.

Една радикална пряка и партиципаторна демокрация няма да ни бъде спусната от политическите елити, а трябва да бъде извоювана от обикновените граждани и социални движения.

Определени демократични механизми са основни за партиципаторните институции, тъй като те предотвратяват установяването на утвърдена и професионализирана политическа класа, изолирана от обикновените граждани и местни общности. Такива механизми включват краткосрочни и ограничени мандати за избраните делегати, и делегатите да бъдат отзовими по всяко време. Ротацията на делегатите е друг начин за предотвратяване на създаването на елити и подсигурява разнообразие и масово участие. Но това е една дълга тема. Тема, в която, основният въпрос е как въпросите на обществото да стигнат до политическите елити.

 „Това, което липсва, е по-радикалния дневен ред, една международна хоризонтална мрежа, промотираща и бореща се за демокрация на участието като алтернатива и заместител на съществуващата система. Чрез такава мрежа, социални движения, активисти и обикновени граждани по света биха могли да обменят идеи и опит, да се учат едни от други, и да развиват съвместни кампании и борби.

Огромната задача за преоткриване и борба за пряка и партиципаторна демокрация в епохата на строги ограничения, централизирана корпоративна власт и технократско управление няма да бъде лесна. Но пред разрастващите се екологични, социални, политически и икономически кризи, създаването на реална демокрация може да бъде единствената ни надежда.“

Дано сте ме разбрали правилно. Нито война, нито революции ще ни докарат до така исканата от хората демокрация, а хоризонталното управление на хората във властта. Ако ще и чрез жребий. Както Аристотел е казал : избирането чрез жребий е основно за демокрацията, докато изборите са знак за олигархия.

А не като сега : “Демокрацията” днес изключително се приравнява с конкурентните избори за позиции на политическа власт.

Видяхме – това не работи!!!, без прякото участие на хората няма да стане. И не е достатъчно  пускането на една бюлетина!

Не можем да позволим на политическите класи да определят дневния ред на света! Има и други механизми. Обществото!!!

„Всяка власт корумпира, а абсолютната власт – абсолютно”. Шарл Монтескьо (Charles-Louis Montesquieu; 1689-1755), френски писател, философ и мислител