Прочетен: 2763 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2015 16:32
""Всеки казва, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези неща се бъркат с любов, но в действителност, любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме отново прекрасно.""
Оскар Уайлд
Любовта, ах тази любов, удря те като гръм, ей така, изведнъж, на средата на животът ти. Не пита, връхлита, като мълния, отгоре до долу, пронизва те , размества мисли, фибри, съдби ……
Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е любовта. Колкото повече я разбираш, толкова повече не я разбираш. Не е необходимо да се стремим да носим любовта на гърба си. Любовта е между два души, тя стои там уж стаена, само за двамата, но тя бушува, вълнува се, страда, бълнува, трепери, избухва, понякога ..плаче. Любовта не иска да я носят, нито да носи някой. Пред любовта, повечето хора са като едни глезени деца, те се правят на страдалци, че някой от двамата не се грижи за другия. Всеки иска повече от другият, играят игри, като на сцена, плачещи, молещи се. Като при децата – родителите са богати, купуват им всичко, като че ли искат да купят любовта им. И се питаш – какво още трябва да им дам, за да ме обичат. Те просто искат да носят любовта ти и ,тя, същата, тази крехка необяснима любов, да им я дадеш и тя да ги носи.
Не може, не може….любовта не може да носи никого и тя да носи някой . Тя, затова е любов, необяснима.
Какво е любовта ли ? Тя е там, само между двама души и никой не може и не бива да влиза, да се рови вътре в нея, да нарушава магията. Това си е лично тяхна работа, на двамата. Както не бива да се занимаваме с това, което другите разбират или не разбират, защото това си е отново, тяхна работа. Любовта не се сравнява с нищо. Тя говори сама за себе си. Всичко извън нея е само мираж, тя е тайнство, тя е съвършенството на духа, порива на вятъра, силата на вълните. Тя не се говори, тя се живее, слушаш я, чувстваш я. Тя познава всички езици, всички вери.
Има ли значение, как е дошла при нас? Когато отидеш при любовта, се отказваш от всичко, което се е случвало досега. Тя не иска да чуе за миналото, нито за бъдещето, тя е тук и сега, днес, в настоящето. Любовта никого не изоставя. Ако не я разбереш, ако не я приемеш с цялото си сърце се отдалечаваш от нея, гледаш отвън, хармонията се е нарушила, няма я музиката. Тя може да дойде днес, утре , или след известно време, но я искаш, щом я искаш- търпение, тя ще дойде.
Ще те удари като гръм, ще те прониже, ще те възвиси и там ще остане, завинаги…стига да искаш, стига да й се отдадеш. Просто трябва да усетиш моментът и усетиш ли го, че е дошъл, сграбчи я и не я пускай, никога, каквото и да ти коства това……..защото си заслужава.